„КРИК”
Зинаида Николаевна Гиппиус-Мережковская (1869-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВИК
Изнемощявам от тегобите,
душата в рани, кръв и мраз...
Нима не е за нас жал Божия,
нима любов не е за нас?
Ний строга воля изпълняваме,
безследна сянка в нас преде,
по път, неумолимо хванал ни,
вървим – незнайно накъде.
Товарът жизнен бреме кръстно е
и все по-тежко ни гнети...
Кончина ни причаква мръсничка
зад зле залостени врати.
Безропотно, без удивление
питаем Богу божи дял.
Създал ни е без вдъхновение,
да ни обикне не успял.
И падаме в тълпа безпаметна
с безсилна вяра в чудеса,
над нас като надгробен паметник
тежнеят слепи небеса.
Ударения
ВИК
ИзнемоштЯвам от тегОбите,
душАта в рАни, крЪв и мрАз...
НимА не Е за нАс жал бОжия,
нимА любОв не Е за нАс?
Ний стрОга вОля изпълнЯваме,
безслЕдна сЯнка в нАс предЕ,
по пЪт, неумолИмо хвАнал ни,
вървИм – незнАйно накъдЕ.
ТовАрът жИзнен брЕме крЪстно е
и всЕ по-тЕжко ни гнетИ...
КончИна ни причАква мрЪсничка
зад злЕ залОстени вратИ.
БезрОпотно, без удивлЕние
питАем бОгу бОжи дЯл.
СъздАл ни е без вдъхновЕние,
да ни обИкне не успЯл.
И пАдаме в тълпА безпАметна
с безсИлна вЯра в чудесА,
над нАс като надгрОбен пАметник
тежнЕят слЕпи небесА.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Зинаида Гиппиус
КРИК
Изнемогаю от усталости,
Душа изранена, в крови...
Ужели нет над нами жалости,
Ужель над нами нет любви?
Мы исполняем волю строгую,
Как тени, тихо, без следа,
Неумолимою дорогою
Идем – неведомо куда.
И ноша жизни, ноша крестная.
Чем далее, тем тяжелей...
И ждет кончина неизвестная
У вечно запертых дверей.
Без ропота, без удивления
Мы делаем, что хочет Бог.
Он создал нас без вдохновения
И полюбить, создав, не мог.
Мы падаем, толпа бессильная,
Бессильно веря в чудеса,
А сверху, как плита могильная,
Слепые давят небеса.
---------------
Руската писателка, поетеса, литературен критик, драматург и мемоарист Зинаида Гипиус (Зинаида Николаевна Гиппиус-Мережковская) е родена на 8/20 ноември 1869 г. в гр. Бельов, Тулска губерния. Пише стихове от 7-годишна възраст. Получава домашно образование с преподаватели от Гоголския лицей в гр. Нежин. Първите й стихотворения са отпечатани във в. „Северный вестник” през 1888 г. Посещава Шекспировия кръжок на Спасович, член-сътрудник е на Руското литературно общество. През първата половина от творческия си път се утвърждава като идеолог на руския символизъм. Публикува поезия, проза и публицистика в издания като „Северный вестник”, „Мир Божий”, „Вестник Европы”, „Русская мысль”, „Мир искусства”, „Речь”, „Слово”, „Утро России”, „Северные цветы”, редактор е на в. „Новый путь”, сътрудничи активно на издания като „Весы”, „Образование”, „Новое слово”, „Новая жизнь”, „Вершины” и др. В поезията си разгръща мотиви за трагичното откъсване от света и волевото самоутвърждаване на личността, а в книгите си с разкази предпочита нравствено-философската проблематика. През 1919 г. емигрира във Франция заедно със съпруга си – писателя Дмитрий Мережковски. Основателка е на литературното общество „Зелёная лампа” в Париж (1927-1939 г.). В голяма част от творбите си критикува рязко руската революция. Автор е на стихосбирките „Собрание стихотворений. 1889-1903” (1904 г.), „Собрание стихотворений. 1903-1909” (1910 г.), „Последние стихи” (1918 г.), „Стихи. Дневник. 1911-1921” (1922 г.) и „Сияния” (1938 г.), на романите „Чёртова кукла” (1911 г.) и „Роман-царевич” (1913 г.), на книгите с проза, драматургия и публицистика „Новые люди” (1896 г.), „Зеркала” (1898 г.), „Третья книга рассказов” (1901 г.), „Алый меч” (1906 г.), „Чёрное по белому” (1908 г.), „Литературный дневник” (1908 г.), „Лунные муравьи” (1912 г.), „Зелёное кольцо” (1916 г.), „Царство Антихриста” (1921 г.), „Синяя Книга. Петербургские дневники 1914-1938” (1929 г.) и др. Умира на 9 септември 1945 г. в Париж, Франция.